Питър Медауар и придобитата имунна толерантност

Английският биолог и имунолог Питър Медауар е носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1960 година. Роден е  в  Рио де Жанейро в семейството на баща натурализиран британски гражданин от ливански произход и майка англич

Медауар продължава академичната си кариера и през 1944 година става старши научен сътрудник в Сейнт Джонс Колидж в Оксфорд и асистент по сравнителна анатомия и зоология. Впоследствие става професор по зоология и преподава в университета в Бирмингам  и в Лондон . През 1961 г. е хоноруван преподавател в Магдалийн Колидж. Между 1962 и 1971 г. е директор на Националния институт за медицински изследвания в Лондон.

Медауар е член на Кралското научно дружество, на Кралския лекарски колеж и на Американската академия за хуманитарни и естествени науки. Развива и обществена дейност като председател на Международното научно дружество по трансплантология (от 1966 г.) и като председател на Британската асоциация за развитие на науката (1968-1969).

През 1969 година, по време на лекция Медауар получава мозъчен кръвоизлив , който сериозно уврежда здравето му до края на живота му, но въпреки това той продължава да се занимава изключително активно с умствен труд. През 1965 година е произведен в рицар, а през 1981 година е удостоен с Орден за заслуги.

Ранните научни трудове на Медауар са посветени на изследванията над тъканни култури , регенерацията на периферните нерви и математическия анализ на промените във формата на организмите по време на развитието им.

По време на Втората световна война  му е възложено да изследва реакцията на отхвърляне на присадени кожни алографти.  Това провокира интереса му в областта на имунологията и изследванията му стават предпоставка за развитието на трансплантологията. Заедно с Макфарлейн Бърнет , Медауар  дава теоретична обосновка .на способността животинските организми да придобиват имунна толерантност  и подкрепя хипотезата си по експериментален път. Проучванията им позволяват да се контролира отхвърлянето на присадени тъкани  и правят възможен подбора на оптимално съвместими двойки от донор и реципиент на трансплантанти. За откритието на придобитата имунна толерантност Медауар и Бърнет са удостоени с  Нобелова награда  за физиология или медицина през  1960 година.

През 1958 година Медауар добива широка известност и с цикъла радиолекции „Бъдещето на човека“, които чете за радио БиБиСи. Те са публикувани в самостоятелна книга през следващата година.